Художник, изобразил арктически пейзажи в Лофотенските острови и Северна Норвегия
Анна Боберг е всестранно развита самоука художничка, известна с изображенията си на арктически пейзажи от Лофотенските острови, Норвегия - място, което й е било скъпо и което е посещавала често през целия си живот.
Ранният живот и образованието на Анна Боберг
Анна е родена през 1864 г. в Швеция. Семейството ѝ е със силно артистично наследство: тя наследява страстта си към изкуството от баща си Фредрик Вилхелм Шоландер, виден архитект, и от майка си, Карин Шоландер, теософ и преводач.
До 1887 г. тя се посвещава на живописта, като предпочита предимно акварелите. Първата ѝ изложба се състои през 1888 г. Нейните пейзажи включват етюди от Йерусалим, Южна Франция и Италия.
Въпреки липсата на официално художествено образование, с изключение на краткия престой в Академията "Жулиан" в Париж в края на 80-те години на XIX век, талантът на Анна процъфтява.
По време на престоя си в Париж тя се запознава с бъдещия си съпруг, архитекта Фердинанд Боберг. На снимката по-долу Анна е седнала сред картините си на изложба през 1914 г. и разговаря с Фердинанд.
Кога Анна Боберг е нарисувала северното сияние?
Въпреки че Анна започва да рисува след пътуване до Испания, от автобиографията ѝ си личи, че артистичният ѝ живот започва едва през 1901 г.
Тогава тя за първи път отива в северната част на Норвегия, придружавайки съпруга си. Пейзажът на Лофотенските острови омагьосва Анна дотолкова, че тя отказва да се върне у дома заедно с Фердинанд, който е трябвало да отпътува обратно без нея. Той изпраща на Анна материали за рисуване, за да може тя да улови новата си мания.
Особено завладяващи са картините на Анна на Северното сияние и среднощното слънце, изобразяващи полярното сияние в цялата му мистичност и ярки цветове.
През зимата на 1901 г. Анна се връща в Норвегия и пише в мемоарите си:
„когато пълнолунието, подобно на слънце от лед, разпръсква лунната нощ, когато полярното сияние пламва сред звездите, а буреносните облаци и вълните се преследват, когато Лофотенската стена образува чудна крепост с бастиони и кули от алабастър... и морето е осеяно с армади от викингски кораби. Върни се тогава, страннико, за да видиш апогея на арктическата красота и пустош!“
Фердинанд бързо осъзнава, че като добър съпруг и архитект ще трябва да проектира и построи къща за тях в Норвегия.
През следващите 33 години Боберг се завръща на любимите си Лофотенски острови повече от три дузини пъти, запечатвайки ефирната му красота в картините си. Хижата в Сволвер, която Фердинанд построява за тях, е нейният дом в ледения север.
Въпреки че шведите бавно приемат норвежките живописни платна на Анна, творбите ѝ се радват на голям интерес в Париж и Съединените щати. Американската преса дори я нарича "най-великият шведски художник".
Последната изложба на Анна се състои през 1927 г. През 1929 г. Фердинанд и Анна се връщат да живеят в Стокхолм, Швеция, където тя умира след усложнения от операция през 1935 г.
Едва наскоро Анна е преосмислена от шведския художествен свят като един от най-големите скандинавски пейзажисти. От 2018 г. творбите ѝ са постоянно изложени в Nationalmuseum, шведският музей на изкуството и дизайна.
Превод и рецензия: Полина Стоянова