Филмовият пионер Ферн Андра
От ходене на въже до сребърния екран
От ходене на въже до сребърния екран
От най-ранните дни на филма, жените пишат, продуцират и режисират филми. Изключителни таланти като Алис Ги-Блаше и Жермен Дюлак във Франция, Елвира Нотари в Италия, Лоис Уебър в САЩ и Есфир Шуб в СССР са пионери в киното.
Въпреки популярността им в ерата на нямите филми, имената им са необяснимо пропускани от филмовата история в продължение на десетилетия. Благодарение на усилията на феминистките филмови изследователи и куратори, тези забележителни режисьори и техните творби са преоткрити.
Ферн Андра е един от тези филмови пионери.
Родена като Ферн Една Андрюс или Вернал Андрюс в Илинойс през 1893 г., кариерата ѝ е също толкова грандиозна, колкото и животът ѝ.
Само на четири години, Ферн играе на опънато въже във водевилно шоу. През 1899 г. прави своя филмов дебют в Чичо Томовата колиба. Тя играе ролята на малката Ева, превръщайки се в една от първите детски актриси в киното.
По-късно се присъединява към сестрите Милман, известна група акробати, като въжеходец и обикаля САЩ, Канада и Европа. Бърд Милман, ръководител на трупата, е една от най-известните изпълнителки на въже и звезда на Зигфелд Флоренц по това време.
След времето си с Милман, Ферн Андра продължава кариерата си в Европа.
Тя продуцира и участва в Ragtime Revue в Лондон, преди да се установи във Виена. През 1913 г. тя обединява сили с Леон Гомон, френски пионер в киноиндустрията. Тя става част от немския клон на неговата филмова продуцентска компания в Берлин. През този период тя посещава и уроци по актьорско майсторство в драматичното училище на Макс Райнхард.
Началото на Първата световна война води до закриването на германския клон на Гомон, което кара Ферн Андра да създаде своя собствена продуцентска компания.
През 1915 г. тя е посочена за първи път като продуцент и сценарист на филма Geheimnisvolle Gewalten. Същата година тя режисира дебютния си филм Eine Motte flog zum Licht.
Филмът е първият, сниман е циркова среда, сцена, предпочитана и от по-късните творби на Андра. През 1916 г. тя открива Fern-Andra-Filmatelier (Fern Andra Film Studio) в Берлин и също така притежава киносалони в Мюнхен и Дюселдорф. Георг Блун, бивш колега от Гомон, става неин бизнес партньор и режисира някои от нейните филми.
Като продуцент, режисьор, сценарист и актриса, Ферн Андра създава повече от 40 филма само в Германия.
Ролите ѝ са много различни, пресъздаващи герои като дъщеря на милионер, съпруга на бюргер, цирков изпълнител, балерина, цветарка, танцьорка със змии, кралица и робиня. Много от филмите ѝ са заснети в цирка, което ѝ позволява да покаже артистичния си талант в роли на трапецисти, ходене на въже или като укротител на животни.
Докато някои критици спорят за качеството на нейните мелодраматични филми, Ферн Андра, като Аста Нилсен и Хени Портен, е голяма звезда и фаворит на публиката в Германия през 1910-те и началото на 20-те години.
Тя е „самосъздала се жена“ с дългогодишен опит в шоубизнеса. Двете ѝ автобиографии разказват за сензационни приключения, привличайки ироничните коментари в съвременната преса.
Личният живот на Ферн Андра е също толкова грандиозен. Като американка тя е изправена пред подозрение в шпионаж по време на Първата световна война и е смятана за „чужд враг“. Бракът ѝ с немски барон я спасява от смърт.
През 1919 г. Ферн Андра напуска продуцентската си компания и започва да работи с Роберт Вине, режисьор на класическия филм Das Cabinet des Dr. Caligari (Кабинентът на доктор Калигари). Във филма на Вине Genuine (1920), експресионистичен филм на ужасите, продължение на Калигари, Андра получава широко признание за главната роля, като някои критици приветстват сътрудничеството като идеално.
През 1922 г. американското списание Variety обявява, че Ферн Андра е починала след самолетна катастрофа. Всъщност тя е оцеляла. Въпреки това, в началото на 20-те години на миналия век славата ѝ започва да намалява в Германия, тъй като нейните филмови теми и актьорски стил не съвпадат с променящия се пейзаж на модерните филмови изпълнения.
През 1928 г. тя напуска Германия и заминава за Обединеното кралство, като след това се връща в САЩ две години по-късно, но не успява да си върне по-ранния успех.
През 1943 г. играе последната си роля в американската драма Lotus Lady. След това тя режисира пиеси, работи в радиото и като мениджър и консултант на костюми в Холивуд.
Омъжена за американски военен офицер, тя се завръща в Германия в началото на 50-те години на миналия век и участва в пиесата Tragödie einer Diva (Tragedy of a Diva) през 1966 г. Тя живее във Висбаден, Германия до 1973 г., посвещавайки голяма част от времето си на откриване на филмите си, много от които сега се считат за изгубени. Копие от нейния филм Um Krone und Peitsche е оцеляло в Нидерландския EYE Film Institute, въпреки че вече не е на разположение поради причини, свързани с авторското право.
Ферн Андра умира през 1974 г. в Айкън, Южна Каролина, оставяйки след себе си наследство от пионерски приноси към ранната филмова индустрия.
Превод и рецензия: Полина Стоянова